ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ

Училището е открито през 1969 година. От 1970г. носи името Христо Михайлов, а през 1993 г. е преименувано в 89 ОУ ”Д-р Христо Стамболски”.Училището се състои от две крила. Първото съдържа 16 класни стаи: кабинети по различни учебни предмети, учителска стая, канцелария, лекарски кабинет.

Вторият блок е ниско едноетажно крило с помещения за работилници, физкултурен салон и съблекални.

В момента се обучават ученици от първи до осми клас.

Има предучилищна група, в която се подготвят деца за първи клас.

Училището разполага с библиотека, която има богат книжен фонд.
Съвременни компютърни кабинети ( с Internet ) и компютър във всяка една класна стая ( с Internet ).
Реконструиран по най-модерни технологии физкултурен салон.
В училището обучението се осъществява в една смяна от висококвалифицирани учители.
В петте безплатни занимални децата биват обгрижвани от всеотдайни в работата си специалисти – педагози.
Богато на разнообразие от извънурочни и извънкласни дейности е следобедното време на децата, които активно се включват в желаните от тях кръжочни мероприятия по различни европейски проекти.

Много са наградите и призовите места, заети от нашите ученици – спортисти, в различни лекоатлетически и игрови турнири.

ПАТРОН

Христо Танев Стамболски е български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението.

През 1858 год.,след успешно положени изпити, той се записва като ученик в Имперско медицинско училище. Завършва го с чин майор. Преподавател по анатомия в гражданското Медицинско училище и професор по анатомия във Военномедицинското училище.

Д-р Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия за да помага в Църковната борба. Среща се с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение.

Заради участието си в освободителните борби е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната епидемия сред войниците го насочва към изучаването на дракункулозата. С това получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с „Йеменския червей“ и днес се пазят в Британския музей в Лондон.

Като ученик в Имперското медицинско училище, през 1865 год. Стамболски проявява изключителна самоотверженост в борбата с холерната епидемия, а през 1867 год. участва в лекуването на болни от петнист тиф, за което получава турския орден „Меджидие“. Проучва старата арабска медицинска терминология и я пригажда за употреба на турски език. Преведената от него терминология се използва и до днес от турските лекари. От 1875 год. е редовен професор по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Превежда от френски на турски език анатомичен атлас и ръководство по анатомия.

След Освобождението д-р Стамболски се установява първо в Габрово. Той става народен представител и председател на Областното събрание на Източна Румелия, префект на Сливен, директор на пътищата и съобщенията в Източна Румелия (1881-1883), инициатор за основаването на земеделското училище в Садово (Пловдивско), градски лекар в Казанлък. От 1903 завежда Кожно-венерическия отдел на Александровска болница в София. Директор на Санитарната дирекция по време на Балканските войни. Член на Осмия върховен медицински съвет.

Д-р Христо Стамболски е автор на обширни мемоари, които съдържат много и интересни сведения за съвременния му обществен живот. Сътрудничи на в. „Право“ и „Напредък“, издавани от неговия приятел Иван Найденов; след Освобождението сътрудничи на в. „Мир“, публикува на различни езици трудове по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология.езици трудове по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология.